Веселин Маринов: Щастлив съм, че в България има толкова много школи и добри изпълнители

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Вие сте инициатор на конкурса за млади изпълнители „Полските щурчета“, провеждащ се в Полски Тръмбеш. Какво е за вас този конкурс?

Фестивалът за млади изпълнители на забавна песен „Полските щурчета“ е един форум, с който реших да направя на първо място нещо за моя малък роден обезлюдяващ се град, останал без почти никакъв културен живот. Чрез този фестивал пренесох в нашия град моя опит през годините от подобни форуми, на които съм участвал като изпълнител, жури или гост, и „Полските щурчета“ се превърна в едно от най-големите такива събития в цялата страна. Прилагайки опита си, реших да вдигна критерия за младите изпълнители, които започват сега и търсят своя път в популярния жанр. Техните родители и преподаватели пък могат да видят едно място, където да се срещнат с професионализма и правилната организация.

За тези пет издания на конкурса, какви са впечатленията ви от нивото на школите у нас?

– Пет години са и малко, и много. За мен са много, защото всяко едно издание е много изстрадано, много трудно се намират средства, много време отнема организацията и много хора са свързани с нея. Прави ми впечатление, че школите разбират, че става въпрос за един много сериозен фестивал. Така с всеки следващ път изпращат по-добри изпълнители, защото видяха, че критерият е много висок. Аз съм щастлив, че в България има толкова много школи и добри изпълнители. Надявам се така да продължи и занапред, защото това е една много хубава форма за възпитание на младите хора, дори и да не станат професионални музиканти. Дори и музиката да не обсеби живота им като пораснат, това ще им даде възможност да вдигнат своя критерий като хора. Общуването с интелигентни преподаватели, деца и родители, както и възможността да бъдат на голямата сцена, им дава една друга посока в тяхното развитие. И съм щастлив, че аз и екипът ни в Полски Тръмбеш, сдружение „Полските щурчета“, цялата община и видни интелектуалци от нашия град организирахме по този начин фестивала, че вдигнахме летвата много високо и че с нас се сравняват почти всички.

Миналата година включихте музикалната школа „Нови гласове“ в концерта ви в НДК, а сега виждаме, че давате шанс на други млади таланти да се качат на голямата сцена. Това ли е пътят за тях и ще стане ли традиция участието на талантливи деца в концертите ви?

Това е една моя идея в града, в който имам концерт, да поканя някоя от школите със свой изпълнител, за да усети духа на голямата сцена – осветление, апаратура, аплодисменти, и да получи едно по-голямо самочувствие като артист. Начинанието, което започна тази есен, се оказа много хубаво – хората приемат много добре едно дете, когато го чуят на сцената на Драматичния театър, и то е от техния град. Приятно усещане.

Какво си спомняте от първите ваши изяви с конкурсен характер?

– Конкурсите са за младите изпълнители – за тези, които търсят своя път, търсят сцената, където да ги забележат. Така и аз, когато бях младо момче, никой не ме знаеше и търсех своята сцена, която да реализира моите мечти, конкурсите бяха една от формите да се стигне до музикалните редактори, радиата, телевизиите. Участвал съм в много такива – през годините, когато изграждах своята кариера, имаше много форуми, а и държавата изпращаше в чужбина талантите на големи фестивали. Вземал съм голямата награда на песните на „Интервизия“ в Прага, голямата награда в Братислава, печелил съм втора награда дори в Монголия. Спечелих „Златния Орфей“ през 1994 г. и още много такива награди, които са помогнали да ме забележат личности като композитора Тончо Русев и поета Евтим Евтимов – хора, които по-късно ми предложиха сериозни ангажименти и от там започна моят творчески път. Като съвет бих дал на младите изпълнители да не подценяват нито една възможност да участват на сцената. Никога не се знае кой ще ги срещне и кога късметът ще кацне на тяхното рамо.

Могат ли музикалните телевизионни формати да бъдат врата към успеха за младите изпълнители?

Те са една невероятна възможност за много кратко време изпълнителите да получат огромна популярност и ние всички виждаме това. Под мощната реклама, която дава една популярна медия, излъчваща такъв формат, многократното повтаряне на певец, който е добър и върви напред в състезанието, му дава онова, което на друг изпълнител ще му отнеме години. Проблемът там е, че децата подписват предварителни договори с телевизиите, които ги ограничават донякъде в бъдещите им изяви. Така този тласък, който форматът им е дал, понякога може и да бъде стопиран.

Вашето пожелание към всички талантливи музикални деца в страната?

– Талантът е нещо, което отличава един човек от другия – това, че природата го е надарила да пее, да рисува, да пише. Всяко едно нещо, което е в сферата на изкуството, превръща този младеж в един по-различен човек от повечето нас. Когато талантът ти е даден от природата, голям е шансът родителите ти или учителите ти да го открият и да дадат възможност да се развие. И най-вече чрез възпитанието и начина на обучение на този талант, той да осъзнае, че всъщност природните дадености са само онова начало, без което не може. Но по-голямото нещо за успеха на един човек е трудът, който трябва да положи, за да развие този талант, който може да се превърне дори и в национално богатство, както при всеки един голям артист, художник, музикант, певец.

Стажант – репортер: Нина ПЕТРОВА

Please like:

Коментари

Pin It on Pinterest

Shares